Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

08.02.2018 г.

Криптомания.bg

България е на 16-о място в света по първично предлагане на виртуални валути

Стефан Антонов

Ако вече сте забогатели от търговия с криптовалути, честито! Ако сега прохождате, навярно рогът на изобилието ще бъде достъпен и за вас. Но може и да се опарите. Във всеки случай уменията да плувате по вълните на един силно спекулативен и манипулируем пазар скоро далеч няма да са единствените усложнения, пред които ще трябва да се изправяте. Да бъде запознат човек с всички рискове, включително и с тези отвъд борсите за криптовалути, може да се окаже решаващо за това, дали накрая ще може да си харчи натрупаните печалби.

Само седмица преди цената на криптовалутите да се срине с близо 40% в средата на януари, една статия на британския вестник „Телеграф" даде залог да се окаже пророческа. Публикацията цитираше теорията на професор Жан-Пол Родригю за четирите фази, през които минава един борсов балон. И странно, но биткойн пасна чудесно на неговата илюстрация. Слухове за строги регулации и забраната на виртуалните пари в отделни части на света свалиха котировките на всички популярни виртуални валути, а корелацията между тях накара мнозина да си помислят, че границите на раздуване са достигнати. Оказа се, че не точно това се случва. Което не означава, че не става дума за балон, но просто фазата на спукване със сигурност не е настъпила.

Силно волатилната търговия след срива от средата на януари показа, че виртуалните валути са нещо по-различно от стандартните средства за оценка и размяна и тяхната фундаментална стойност трудно може да се определи. Основната разлика с класическите платежни инструменти е, че националните валути имат обезпечение с активи (като еврото зад българския лев) или най-малкото имплицитния ангажимент на правителствата да водят политика на стабилен курс, което означава, че зад всяка наицонална валута практически стои икономиката на тази държава. В контраст криптовалутите нямат котва, около която да се стабилизират. Котировките им зависят от настроенията на пазара много повече, отколкото от какъвто и да било друг фактор. Или, както обясни директорът на една от големите банки в България - бих вложил в биткойн пари, както във високорисков стартъп. Това означава в голяма степен да съм готов за загуба и експозицията ми да е силно ограничена.

Годишният доклад на британската технологична компания „Атомико" „Изследване на състоянието на европейския технологичен сектор за 2017" сам по себе си е интересно четиво. Това е така, защото той показва как се развива иновационната екосистема, кои страни работят по най-много проекти по различните направления - изкуствен интелект, решаване на глобални социални проблеми, киберсигурност, разрушаване на съществуващи финансови модели и т.н. Изследването показва много тенденции - за миграцията на разработчиците, кои страни осигуряват най-благоприятни условия за развитие на технологиите, кои са технологичните центрове в Европа, къде е най-лесно да се набере капитал и много, много други. България присъства само на две места в обемния 143 страници труд, като и двете са свързани с блокчейн технологиите. Сигурно сте убедени, че няма технологична сфера, в която страната ни да изпреварва Литва, Латвия, Естония и Китай. Погледнете двете таблици и да поговорим отново. Данните са красноречиви - в България се разработват 70 блокчейн проекта - над четири пъти повече, отколкото в Латвия например. Другата интересна статистика показва, че от България са набрани чрез първоначално монетно предлагане (ICO) $42.6 млн., което нарежда страната на 16-о място в света по този показател. По същество ICO представлява пускането на собствени токени или монети за набиране на финансиране. Разликата между токен и криптовалута е в това, че първите могат да се ползват само за определен тип услуга.

Какво мислят представители на две от направленията, които най-масово се практикуват, когато говорим за криптомания? Посетихме „копач" на монети, който е превърнал гаража си в мина за криптовалути. Оборудван с компютърни конфигурации за общо 15 000 лева, както и с няколко средно големи вентилатора, той „копае" етериум. Това е втората най-популярна виртуална валута и откакто стана популярна през миналия април, тя е увеличила цената си 35 пъти (данните са след срива от януари). Получихме достъп до тази домашна мина с обещание да не цитираме по име нейния създател. Успокоен от ангажимента за анонимност, той започва да говори доста по-открито за процеса. Според него скоростта, с която може да се изкопае една монета, варира между един и два месеца в зависимост от това дали използва модерни видеокарти или по-стари и с по-слаби възможности. Скоростта зависи и от сложността на изчислителните задачи, с които издателите на етериум натоварват компютрите на миньорите. Самата блокчейн технология предлага точно тази възможност - отдаване под наем на изчислителна техника, а задачите, с които тя се натоварва, са известни само на издателите на криптовалутата. Най-често те включват верифициране на сделки с вече изкопани монети, които се търгуват на борсите или служат за реални сделки, при които се прехвърля собствеността върху друг тип активи. „Разходите са плаващи, като в момента за издаването на една единица етериум един мощен компютър с шест видеокарти ще трябва да работи два месеца. Преди една година за същия резултат трябваше да работи само един месец при същата изчислителна мощ. Сложността на задачите започна да се повишава също като цената на валутата, която днес вече е близо 1,000 евро, а преди година беше десетки пъти по-ниска. Горе-долу, ако се настрои добре един компютър, той ще харчи 100 лева месечно за електричество", разказва инвеститорът. Той изчислява, че е възстановил първоначалната си инвестиция още през миналата година, само няколко месеца след като е стартирал начинанието си.

Повече смелост да говори по темата има Светослав Насвади - ръководител на проекти и състезател в националиня отбор на България по ръгби. Той обаче инвестира в криптовалутите като спекулант, а не се занимава с техния добив. Първоначално влага 400 долара, но след като само за седмици почти удвоява инвестицията си, той инвестира още 600 долара собствени средства. След срива от 15 януари вложението му от 1,000 долара в момента се равнява на $1,100 долара. Без специално образование по финанси, без курсове по валутна търговия и без никакъв предишен опит той разчита на нюха си и чете статии с технически анализи, посветени на криптовалутите. Подобно на мнозина, първоначално е купил биткойн, след което е започнал да го обръща в друг вид криптовалути и постоянно изчислява, ако ги продаде, колко биткойна би притежавал, съответно на колко лева се оценява инвестицията му. Самият той признава, че не вярва в криптовалутите и ги намира за балон. „Никой не знае къде се намираме в раздуването на този балон и точно на това разчитам. Иначе парите, които вложих, са средства, които съм готов да преглътна дори и ако ги загубя напълно", убеден е той. Светослав разказва, че всекидневно следи котировките и сключва сделки. Опитва да се информира и за заговори, които целят да сринат или изстрелят дадена валута. „Един средно голям инвестиционен фонд може само в рамките на 24 часа да предизвика сериозна промяна в цената на дадена криптовалута. Манипулациите са нещо, с което не можем да се борим, а трябва да приемем и предвиждаме", казва той и уточнява, че има множество дискусионни групи в интернет, от които опитва да черпи допълнителна информация.

Като много интересни алтернативи на борсовата криптотърговия той сочи първичните предлагания на виртуални валути. Според Светослав близо две трети от криптовалутите на тези първични предлагания са обречени на провал. Въпреки това той купува и такива, надявайки се да направи краткосрочна печалба и да ги продаде, преди илюзията да се развенчае.

Самата философия на криптовалутите като непроследяема алтернатива на традиционните разплащания изключва точното измерване на мащаба на използването им. Придобиването им става с изпращане на код от техния емитент или от борсата, на която сте ги купили. С този код впоследствие собственикът на валутата може да докаже притежаването на криптовалутата и да купува други валути, или да използва наличностите си за реални сделки. В България все още плащанията с такива валути са екзотика, въпреки че има дори и кафета, където може да се консумира с виртуални монети. Засега пазарът се доминира от спекулантите и хората, които искат да правят непроследяеми трансакции, а не от тези, които го ползват като разменно средство. Опит за систематизиране на данните чрез Националната агенция за приходите също удря на камък. Причината е, че печалбите от криптовалути се посочват в същото поле в данъчната декларация като доходите от сделки с други финансови инструменти и ако не се направи конкретна проверка, данъчните няма как да знаят как са формирани печалбите. Експерти предупредиха, че е възможно да изникнат проблеми при доказването на криптопечалбите. Ако например човек закупи биткойни и след това цяла година ги превърта през различни други виртуални валути, за да получи накрая повече биткойни, е налице потенциалният риск да бъде помолен да докаже как е увеличил притежаваните биткойни. Ако не успее, данъчните трябва да обложат не само положителната разлика от първоначалното и крайното състояние, но цялата сума в края на периода. Данъчни консултанти коментират, че клиентите, които търсят услугите им за легализация на печалби от криптовалути, са съпоставими по брой с тези, които преди 10 години се занимаваха с форекс търговия.

Почти всеки ден се ражда нова криптовалута, често чрез първично монетно предлагане. Уебсайтът CoinMarketCap изброява около 1400 дигитални монети или жетони, включително уфо койн, путинкойн, секскойн и инсейнкойн. Повечето са само любопитки, но към януари около 40 от тях имаха пазарна капитализация от по над $1 милиард. Пръв в списъка след биткойна е етериумът, чиято монета, наречена етер, достигна пазарна капитализация от $137 милиарда. Славата му се дължи и на факта, че е и платформа за „умни договори" - бизнес правила, капсулирани в софтуер. Повечето ICO жетони например са емитирани чрез подобни договори. По-неизвестни монети също хванаха попътния вятър. Монеро ($6 млрд.) и зеткеш ($2 млрд.) се фокусират върху личната неприкосновеност. Стелар ($9.8 млрд.) разработи система за евтин трансфер на фондове, използвана от благотворителни организации, особено в бедните страни. IOTA ($10.1 млрд.) позволява на свързани с нея машини да обменят безопасно информация и плащания.

Може ли някоя от тях един ден да замени биткойна като резервна валута в криптосвета? Като се имат предвид проблемите в управлението и ограниченият му капацитет, това не е изключено. Но и другите имат проблеми. Каквото и да стане, навалицата ще се увеличава. Kodak, класическата жертва на дигиталното разбиване, също иска да скочи на криптовлака: на 9 януари тя обяви, че ще емитира монета, която да позволи на фотографите да вземат такси за работата си. Според съобщения дори фейсбук е започнала да обмисля създаването на жетон. Ако и най-голямата социална мрежа в света някога го направи, дните на биткойна като водеща криптовалута почти сигурно ще са преброени.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X