Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

 

Кръстникът с камионите и любовта

Диди и Сава Пенчеви са заедно 24/7, но от това любовта и бизнесът им стават по-силни

31.05.2012 г.

Савата с трите си деца – Рени, Васко и малкия Сави

Диди учи малкия Сави как да поема волана на семейния бизнес

Увеличаване Затвори

Камелия е една от големите звезди, която е пяла на частно парти за Савата и приятелите му в Сан Франциско

Увеличаване Затвори

През декември 2002 г. един стар „Форд Бронко" с изгнил таван върви по магистралата между Сан Диего и Сан Франциско. След повече от година разделени двама българи са отново в прегръдките си. „Валеше дъжд и държахме една найлонова торбичка под капещия таван", спомня си Дияна Кюркчийска, която приятелите наричат Диди.  „Но нищо нямаше значение,  защото точно една година и два месеца бяхме разделени." Савата и Диди са отново заедно в държавата, за която са мечтали да живеят. Животът обаче предлага друго. „В началото беше ужасно. Ставах, изпушвах по една кутия цигари на ден, правех резервация за самолетен билет за България, а когато Савата се върнеше от работа, отменяхме резервацията. И така три месеца", разказва Диди. Тези спомени са в ярък контраст с жената, която днес успешно ръководи ежедневните бизнес операции на една от най-успешните транспортни компании в Северна Калифорния, „Клок фрейт", и, разбира се, нейното семейство. „Разделили сме си работата. Аз съм по ежедневните дела, Савата гледа стратегията и мениджмънта", обяснява тя. Съпругът й е малка легенда в българската общност в Сан Франциско заради бохемския си начин на живот и колоритния прякор Дон Корлеоне. Но не очаквайте да видите вживяващ се в ролята на BG мутра мъж (въпреки хубавата къща и скъпите коли). Широката му усмивка веднага подсказва, че това е човек от друго тесто. „Харесвам този филм („Кръстникът"), защото в него има много истини. Всеки път когато го гледаш, може да разбереш нещо ново, дори да си го гледал десет пъти преди това", казва Савата за страстта си към героя на Марлон Брандо. Неговите приятели постоянно му подаряват сувенири, книги и картички, свързани с филма.

През 1992 г.

в България убиват бащата на Сава Пенчев

„Тогава се сблъсках с живота, започнах да търся себе си.  И бързо разбрах, че България не е моето място, въпреки че съм роден там, спомня си Савата. Винаги съм искал да дойда в Америка, нещо ме е привличало в тази страна." В онези години обаче визи за САЩ дават трудно. След многократни опити Савата почти се е отказал. На паметната дата 11 септември 2001 г. той получава виза като част от българския национален отбор по борба. „Дадоха ми паспорта и веднага след това затвориха консулството", спомня си той. Малко по-късно в офиса си видял кадри от атаките. Въпреки несигурността след 9/11 заминава за САЩ. По пътя се вижда с близък роднина, който живее в Гърция. „Никога няма да забравя думите му. Той ми каза: „Отиваш много далеч, в една много голяма държава, отиваш на едно място, където трябва да успееш. Но

за да успееш, трябва да бутнеш всички мостове зад себе си

И го послушах, бутнах всички мостове зад себе си, за да знам че няма друг път назад." Първото нещо, което прави още на летището, е да скъса билета си за връщане. „Оттогава не съм си ходил и не знам кога ще го направя."

В Сан Франциско работи всичко - шофьор, електротехник и какво ли още не. Когато Диди най-после идва в САЩ, преминавайки границата с Мексико, работата му като контрактор за електрически инсталации вече потръгва. Но Диди не се чувства добре. „Аз бях главен счетоводител на федерацията по борба. Имах много приятели и интересен социален живот в България. Изведнъж се озовах в един малък апартамент - то си беше студио. Сама. Без приятели, без да знам език", спомня си Диди. Първата й работа е да изчисти къщата на една жена, която и плаща 35 долара и още 15 за бакшиш. „С тях купих една кутия от най-евтиното вино и направихме купон у нас."  Малко по-късно Савата я води в транспортната компания на свой познат българин, където я взимат на работа за момиче за всичко. „Понеже имах познания по счетоводство, помагах с каквото можех в офиса. Там учех и език.  Колкото и смешно да звучи сега, тогава

казвах, че доставката е направена в 8 „ай ем" (I am), а не „ей ем" (am)

Никой не ме поправяше, за да не ми скършат ентусиазма. Може би ми отне три месеца, преди въобще да знам какво правя",  казва тя.

Три години по-късно тази компания става тяхна.  „Собственикът беше изморен според мен. Това е тежък бизнес и ни предложи да я купим, защото виждаше, че много се старая", казва Диди. Решението е съдбовно за семейството. „По това време имахме голяма дилема. Компанията, за която работех, спечели контракт да прави електрическата мрежа на студиото на „Америкън айдъл" в Холивуд.  И ни предложиха да се преместим", спомня си Савата. Дилемата за семейството е голяма - дали да купят една компания, която по-това време има една от най-лошите репутации в бранша, но да оставят приятели и среда в Сан Франциско, или да отпрашат към Холивуд, където Савата ще има хубава работа, но трябва да градят живота си наново. В крайна сметка решават да купят „Клок фрейт". Годината е 2006-а. „Имахме съвсем малко спестени пари. Затова взехме заем от специализирана инвестиционна банка", обяснява Савата. Банката всъщност прибира 90% от приходите по фактурите на фирмата всяка седмица. Схемата е печеливша за инвеститора, но Савата смята, че това не работи за него. „Ето защо направихме всичко възможно да я изплатим 100% компанията на банката. Когато го направихме, собственикът на банката излезе и каза, че за 30-те години в този бизнес за първи път вижда някой да го прави толкова бързо. Системата е така направена, че да бъде близко до невъзможното компаниите да се откупят", обяснява Савата.

За седем години къртовска работа семейството успява да превърне „Клок фрейт" в една от най-търсените фирми за транспорт в Сан Франциско и Лос Анджелис. Реномето на компанията е значително подобрено от времето, когато я купуват. „Когато взехме „Клок фрейт", искахме да имаме наш, семеен бизнес. С Диди не се виждахме по цял ден", казва Савата. И именно в това вероятно се крие и успехът им - като бизнесмени и семейство. Двамата са  заедно по 24 часа в денонощието и твърдят, че не си омръзват. „Ние с годините се научихме да се обичаме по различен начин, а не да си сменяме половинките. Много по-интересно е за един човек да се научи

да обича половинката си по различен начин

да показва по различен начин това, което чувства. Така не си омръзваме - винаги има какво да си кажем - ако не е за малкия Сави, ще е за камиончетата или за някой от колегите", обяснява Диди. Според Савата причината да не си омръзват е, че са много различни. „Взаимно се допълваме. Толкова добре се познаваме, че знаем как ще реагира другият в дадена ситуация. Затова сме силни." Резултат от тяхната любов е двегодишният Сави-джуниър, който вече катери малките камиончета в халето на баща си. „Един ден Савата ми каза - ние кога ще имаме наше дете", разказва Диди. Той има син Васко и дъщеря Руми от предишен брак. Васко отскоро е в САЩ и помага на баща си в бизнеса, а Руми учи в България.

Когато решават да имат дете, Диди е на 34 и отнема повече време, за да се появи Сави-джуниър. „Това е най-невероятният миг в живота ми. През всичките 22 часа в болницата Савата беше с мен - правеше ми масажи, разтривки." Дали малкият палавник ще наследи баща си и майка си в бизнеса не е ясно. „Сави си го представям като звезда, не мога да си го представя в тръкинг бизнеса", през смях казва гордата майка на този чаровник, който вече има няколко камиончета сред играчките си. „В този бизнес има много стрес, трябва постоянно да си готов да реагираш и не искам да поставям детето си в тази позиция. Но бих направила като майка максималното Сави да стане холивудска звезда, отколкото да дойде в транспортния бизнес." А малкият има откъде да наследи талант. Известен като голям бохем и купонджия, баща му обича да пее. Гаражът му е превърнат в малка дискотека с над 5000 вата озвучаване и професионални микрофони. Савата обожава сръбската музика, а в дома им са гостували най-големите звезди на Балканите. Наскоро Диди дори му подаравя уроци при музикален педагог. „Когато той запял песен на Шабан Шаулич, педагожката се изненадала, защото с неговия глас очаквала, че ще пее опера. Той има много голям диапазон. Музиката му е в кръвта и съжалявам, че по-рано не се е ориентирал към това нещо. Но никога не е късно", не спира да мечтае за нови поприща Диди.

Но дори и да не запише професионален албум, Савата винаги ще има вярна публика от своите приятели. „Много са важни приятелите за мен. Затова и обичам този филм „Кръстникът" и ми е приятно да ме наричат така. Защото Кръстника е човек, който се грижи за другите. Аз се старая да бъда такъв - не само за моето семейство, но и за приятелите си, за работниците, за всички около мен."

Романтични изненади държат любовта им като ученическа

savata-1_611Диди и Савата се срещат в едно квартално барче в „Подуене" някъде през 1995 г. Женят се едва през 2003 г. в Лас Вегас. Като изключим раздялата им от година и два месеца, преди Диди да дойде в САЩ, са постоянно заедно. Казват, че държат връзката си силна с постоянните изненади, които си правят. „За моя 33-ти рожден ден ми каза да си приготвя дрехи за вечерта, защото няма да се прибираме вкъщи. Аз нямах идея какво се случва. Закара ме в Халф Мун Бей на Hwy 1 - изключително красиво градче на брега на океана. Обядвахме с наши приятели, после масаж и СПА. Имаше и вечеря. Аз очаквах обаче още, понеже го познавам. Навън ни чакаше лимузина, която ни заведе обратно пред един клуб в центъра на Сан Франциско. Когато понечих да си покажа шофьорската книжка на охраната, той ми каза, че заведението е затворено за частно парти. Тогава Савата каза: „Тя е причината за това." Никога няма да забравя - това ми е като сън. Когато се отвори вратата на заведението, видях целия си живот в Америка. Всичките хора, с които съм се запознавала, бяха вътре. Може да пропусна някой. Но всички хора, които аз познавах в САЩ през тези години, бяха там - хора от най-различни компании, области, места - бяха вътре. Първата ми реакция беше да направя кръгом и да изляза от заведението. Разтърсих си главата и се върнах обратно. Отне ми повече от 1 час, за да поздравя всичките тези хора." Савата поканил и певицата Мая да изпълни любимите хитове на Диди. „Това беше най-щастливият ми рожден ден през годините." Тя не му остава длъжна. Постоянно му прави различни сувенири с техни снимки, а за един негов рожден ден го води с вързани очи от офиса на летището. „Той повтаряше  „знам къде ме водиш, знам къде ме водиш". Но не позна." Когато отиват на летището, Савата решава, че Диди ще го води в любимия му град Лас Вегас. Но когато вижда билета на проверката, остава изненадан - дестинацията е Чикаго. „Аз се бях свързала с едно момче по телефона, който ни направи страхотна разходка из града. Беше запазил и маса в един много хубав български  ресторант, „Старата воденица". Много се веселихме, той пя. До сутринта обикаляхме и така три дена като в приказките - яли, пили и се веселили", разказва Диди.

Най-трудното за двамата, когато си правят изненади, е да ги запазят в тайна, като се има предвид, че са по 24 часа заедно и всичките им сметки и кредитни карти са общи. Затова прибягват до всякакви трикове и молят приятелите им да правят резервации на техните имена и да плащат с техните карти.

 

Срещат Плевнелиев, даряват за новото BG училище в Сан Франциско

savata_didi_plevneliev_za-kare2_300Савата и Диди бяха сред българите в Северна Калифорния, които се срещнаха с президента Росен Плевнелиев при неговата скорошна визита в САЩ. Той се видя с най-успелите българи в този регион, които имат собствен бизнес или работят в технологичните гиганти в Сицилиевата долина. „Основата причина да искаме да се срещнем с президента беше заради откриването на новото българско училище в Сънивил. Самата идея страшно много ми допадна и искахме да се видим и запознаем с хората, които основаха това училище. Именно те организираха и срещата с г-н Плевнелиев", обяснява Диди. „За мен той е един перфектен продукт", казва Савата за първите си впечатления от президента. „Отказах се да му задавам въпроси, защото отговорите му на предишните въпроси звучаха някак си готови, заучени. Но изглежда приятен и умен човек." Диди и Савата решават да подкрепят финансово идеята за новото училище, защото „има нещо истинско в  нея, нещо чисто. Давали сме пари за много неща, включително и за построяването на църква тук, но нищо не се е случило досега. А това става", обяснява Савата. „Искам да има място, където детето ни да може да учи езика си", казва Савата.


 
 

Автор:

Ясен Дараков

e-mail:

yasen@bg-voice.com
въведете кода

коментари

 
  • Lyuba Gavrilova

    дата: 07.06.2012 г., 21:20

    Браво! Страхотни са. Напред и нагоре само ! ;)

X
ПОЛУЧАВАЙ BG VOICE ПО EMAIL
Email: