Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

01.02.2018 г.

Прокуратурата обяви първата българска криптовалута за измама

Европол погна основателката й Ружа Игнатова по съмнения за „международна престъпна организация“

Ружа Игнатова си купи дори корица във „Форбс“, но от месеци не се е появявала никъде и никой не знае къде е

Луксозната яхта на д-р Игнатова събра очите на хората в пристанището на Бургас преди две години. Цената й бе определена на не по-малко от 15 млн. долара

Увеличаване Затвори

Първият и последен засега опит за българска криптовалута бавно се срива

Увеличаване Затвори

Николай Стоянов

Действията на българските разследващи институции рядко предизвикват международен отзвук, ако не броим критичните доклади от Брюксел. Когато обаче специализираната прокуратура обяви, че на 17-18 януари съвместно с германски колеги и Европол е претърсила офиси на уанкойн, иззела е доказателства и е разпитала свидетели, новината се озова в множество издания от цял свят - от финландската обществена телевизия до специализирани технологични блогове. Причината не е само, че темата за криптовалутите (и сблъсъка им с властите) е гореща. Интересът идва от това, че основаната от българката с германски паспорт Ружа Игнатова компания отдавна е обвинявана от медии, анализатори, а на места и от регулатори, че е финансова измама. Подозренията са, че зад уанкойн не стои реален блокчейн. Дори в иначе сплотената българска криптообщност никой не я приема насериозно. А съобщението на българската прокуратура съдържа достатъчно квалификации в потвърждение на иначе полугласно изказваните опасения и предупреждения: „международна престъпна организация", „мащабна пирамидална структура за измами с търговска цел", „пране на пари" и дори съмнения, че „може да се финансират организирани престъпни групи и терористични организации".

От българското дружество, обслужващо криптовалутата - „Уан нетуърк сървисес", отхвърлиха обвиненията, като видяха в операцията показна акция и медийна кампания срещу тях. В разпространеното съобщение часове след това на прокуратурата компанията се оплака, че не е търсена за мнение и обеща да информира за развитието на ситуацията. Оттам отговориха и на допълнителни въпроси, в които защитават тезата, че са „българска компания, оперираща на българския пазар, и можем да отговаряме единствено за дейността си тук". Затова и оттам не поясниха твърденията на прокуратурата за „дейност през стотици компании на четири континента", нито детайли за това в кои от тях Игнатова е собственик или управител. А те са важни, защото по всичко личи, че действията на прокуратурата само ускоряват вече започнал процес на разпад в структурите на уанкойн. Собствеността на българските компании беше прехвърлена на подставени лица. През последните месеци ключови лица, промотиращи компанията, напускат, някои публично се разграничават и се пренасочват към други проекти като естонската дагкойн. Самата Ружа Игнатова публично не се е появявала от месеци. Дори и сега през 2018 г. повечето хора трудно могат да се ориентират насред рояците криптовалути. И най-големите ентусиасти по темата признават, че сред появяващите се всекидневно нови проекти с големи обещания има откровени измами.

Когато през 2014 г. се появява уанкойн, познанията са още в зародиш. Ръстът в цената на биткойн вече е привлякъл известно внимание, но темата все още е бутикова, а интересът e основно сред компютърни специалисти. На този фон в първото си (и засега единствено) интервю Ружа Игнатова обяснява, че е искала да демократизира криптовалутите за масова употреба. „Нашата идея беше уанкойн да стане като фейсбук. Защото кое беше най-интересното през последните години - айфон, гугъл, нещата, които ползват всички. А криптовалутата беше нещо само за елита", обяснява тя. Всъщност явно идеята е била от по-рано, тъй като в YouTube има клипове как Игнатова промотира бигкойн, което изглежда като някакъв ранен неуспешен опит за създаването на уанкойн. Защо първоначалното име и идея са изоставени и заменени с нови не е ясно. Но начинанието явно бързо успява да заработи, защото Игнатова бързо изгрява на сцената на светския живот. Първото полиране на имиджа и създаването на образа на „доктор Ружа" започва с наградата Бизнес дама на 2014 г. Тя се организира от Евгени Минчев и извън лайфстайл стойността й няма яснота на каква база се определят победителките. А от 2015 г. нататък, изглежда, Игнатова е готова да купува всичко - имоти за милиони, рекламни корици в списания (сред които и на българското издание на „Форбс"), спонсорирано участие в бизнес конференции (сред които и на „Ди икономист") и пищни партита (на които пеят звезди от ранга на Том Джоунс).

От самото начало най-големият проблем на криптоекспертите с уанкойн е, че за разлика от повечето други дигитални валути тя не е децентрализирана. От зараждането си биткойн привлича интерес именно с това, че зад нея стои един открит алгоритъм и практически не може да има човешка намеса. Самата мрежа от компютри на ползвателите на валутата верифицира всяка трансакция. На фона на централни банки, печатащи пари, това вдъхва доверие. Същевременно при уанкойн кодът зад всичко е на нейните сървъри и скрит (много подозират, че поне в началото практически няма блокчейн). А това прави самата компания в нещо като централна банка - тя може във всеки момент да промени правилата. Освен това за разлика от другите валути уанкойн не се търгува публично на борси, което допълнително носи съмнения, че обявяваната цена може да е манипулирана. А тя и нейното неспирно покачване са ключов фактор при презентациите за привличане на нови клиенти.

Но най-големите обвинения са към бонусната схема за привличане на нови членове. По собствените си твърдения компанията не продава валута, а образователни пакети. В тях са включени жетони (tokens), чрез които може да се „копаят" самите уанкойн. Стойностите им варират през годините, като в началото са от 130 до 27,500 евро, но по-нататък се появяват и още по-скъпи пакети. Привличането на нови членове носи бонуси за тези нагоре по веригата. Всичко това търпи постоянни обвинения, че реално става въпрос за Понци схема, където с част от средствата на новопостъпилите се плащат обещаните бонуси на старите членове. Това обаче може да работи само докато има нови желаещи, а математиката показва, че при геометричната прогресия на разширяването на основата пирамидата скоро се стига до космически числа, надвишаващи населението на планетата. Макар Понци схемите да са незаконни, доказването им без достатъчно данни често е трудно и те често са замаскирани зад продажба на някакъв продукт или услуга, така че обичайно на регулаторите им отнема доста време да се намесят. А дотогава често основателите са неоткриваеми с частта от постъпленията, която не е отишла за бонуси. А тези на най-долните редове понасят загубите. Често схемата се срутва именно когато те започнат да искат парите си. При уанкойн обаче има и различни рестрикции за теглене на средствата, което допълнително купува време за разрастване и привличане на нови членове.

Новините за обиски и официални обвинения обаче логично ускоряват процеса и намаляват притока на нови членове. Досега от различни точки на света имаше предупреждения на регулатори, които обаче бяха омаловажавани от уанкойн, че са част от насочените към криптовалутите по принцип. В някои страни като Китай и Индия имаше арести на дистрибутори на компанията, които пък бяха отдавани на некоректни практики на отделни лица. Действия от германската прокуратура с подкрепата на Европол обаче по-трудно могат да се отдадат на неразбиране или поръчана от конкуренти кампания. Въпреки това в становището си за прокурорските действия „Уан нетуърк сървисес" обвинява основно медиите: „Виждаме целенасочена медийна кампания с цел очерняне репутацията на гореизброените и преднамерено укриване на важни характеристики от дейността на компанията, която ни представя в изцяло негативна светлина. Важно е да се отбележи, че към момента от известната на адвокатите на дружеството информация е налице текущо разследване, което в правния мир означава само едно - няма официално приключил съдебен процес, обективно доказващ основание за повдигане на обвинение нито срещу фирма, нито срещу физическо лице."

Критиците на уанкойн отдавна виждат сигнали за подготвяно оттегляне. Още през есента на 2016 г. управлението на пет свързани с Игнатова компании е поверено на Божидар Захариев, който има всички характеристики на „сламен човек" - 25-годишен, с няколко фирми на името си, с адрес в блок в „Модерно предградие", без имоти на свое име. „Д-р Ружа Игнатова е била управител на „Уан нетуърк сървисес" ЕООД до есента на 2012 г. След този период управителите са сменени с оглед развиването на дейността и необходимостта управителят да бъде непрекъснато на разположение във връзка с оперативната дейност", обясниха от компанията. Оттам обаче не коментираха смяната в собствеността. До април 2017 г. собствеността на „Уан нетуърк сервисес" през две компании („Пегарон инвест" - „Артефикс Европа") стигаше директно до майката на Ружа - Веска Игнатов. Насред обявените от германския финансов регулатор БаФин санкции обаче това ударно се променя. От документи в Търговския регистър става ясно, че на 17 април Игнатов е взела решение да продаде „Артефикс", а с нея и всичко надолу по веригата, на 25-годишния Кристиян Манолов от гр. Сливница. Младежът, изглежда, прави удара на живота си, защото без досега да е имал фирмено участие или имот на свое име, придобива обслужващото дружество на компанията с амбиции да е световен лидер в криптовалутите за едва 5,000 лв. Манолов сменя и Веска Игнатов като управител на „Уан нетуърк сервисес". В началото на 2017 г. и три дружества - собственици на имоти (включително и централата на уанкойн, и бившият ресторант „Крим", който се преустройва за резиденция на Игнатова), бяха прехвърлени на компания на финансиста Емил Хърсев. Самият той твърди, че е действал за сметка на клиент. Постепенно през годината изплуваха и други санкции от италианската комисия за защита на потребителите. Стана ясно и за разследването на прокуратурата в Билефелд, по чието искане за правна помощ са и настоящите претърсвания. Какви точно са подозренията и обвиненията и срещу кого - не е ясно, като от „Уан нетуърк сървисес" твърдят, че и на тях не им е предоставяна такава информация.

Странно е, че германската прокуратура не е пуснала европейска заповед за арест и съответно няма издирвани или задържани лица. Началникът на специализираната прокуратура Иван Гешев казва, че Игнатова е обвиняема в Германия, но името й не се открива в списъците на Европол и от българската компания твърдят, че няма повдигнати обвинения и привлечени обвиняеми лица.

Доколко ударът на властите вещае края на уанкойн - е трудно да се каже. Сама по себе си конфискацията на техника явно не е непреодолим проблем, макар в становището да се говори за евентуален фалит. „От офисите на партньорите на компанията след акцията бяха иззети сървъри, на които се помещава работна информация. Техниката не е собственост на „Уан нетуърк сървисес", но в резултат на изземането партньорите ни търпят огромни финансови загуби, тъй като това възпрепятства извършването на всекидневната им работна дейност", обясниха от компанията, като отрекоха да има други мерки като възбрани и запори на сметки или недвижими имоти.

Досега уанкойн успяваше да се справи с репутационните щети от всевъзможни проверки и предупреждения. Този път обаче има и допълнителни сигнали за разпад. Ключови фигури, водели презентациите на компанията и отговорни за мрежата й в цели страни, напускат и се пренасят към други мултилевъл проекти. Няколко вече открито се разграничават от уанкойн и промотират дагкойн. От другите представяни лидери няма публични обяснения, а единствената комуникация идва от „Уан нетуърк сървисес", което обаче говори само за себе си. „Уан нетуърк сървисес" ЕООД не е упълномощено и не може да отговаря на въпроси, свързани с правата на собственост на г-жа Игнатова. Информацията относно собственост и/или управление на юридически лица е от публичен характер и е достъпна в публичните регистри. Ние сме българска компания, оперираща на българския пазар, и можем да отговаряме единствено за дейността си тук. Надяваме се в най-скоро време да получим някаква информация от проверяващите органи, защото тази ситуация притеснява служителите ни, а и ни причинява сериозни финансови щети", казаха оттам.

Липсата на друга комуникация обаче може да подплаши клиентите, че корабът е напуснат не само от моряците, но и от капитана. В интервюто си през 2015 г. Игнатова на въпрос как може да сме сигурни, че с парите от продадените пакети няма да реши в един момент да изчезне, казва: „Риска, че някой може да изчезне, го има винаги. Или ми се доверявате, или не ми се доверявате. По принцип знаете къде съм." Проблемът е, че сега не знаем. Тя не се е показвала публично от месеци и не е коментирала нито текущата ситуация, нито дори слуховете от миналата есен, че е била арестувана в Германия, които бяха опровергани от няколко институции. Kато за някого, чийто основен бизнес е свързан с доверието на клиентите му, мълчанието трудно може да се обясни.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X