Вие избрахте изданието на BG VOICE за САЩ. Искате ли това да бъде вашето основно издание? ДА | НЕ

08.02.2018 г.

Следващата война

Опасността от конфликт между Великите сили нараства

Армията на Северна Корея е едно от най-големите предизвикателства пред Америка в наше време

Увеличаване Затвори

Клубът на ядрените държави е вече достатъчно широк

Увеличаване Затвори

„Ди икономист"

През последните 25 г. войната уби твърде много хора. Но въпреки опустошенията от гражданските и религиозните конфликти в Сирия, Централна Африка, Афганистан и Ирак сблъсък между световните велики сили бе почти невъобразим. Вече не е така. Неотдавна Пентагонът разпространи нова отбранителна стратегия, която постави Китай и Русия над джихадизма като основна заплаха за Америка. През миналата седмица шефът на британския генерален щаб предупреди за руска атака. Америка и Северна Корея сега са опасно близо до конфликт, който рискува да въвлече Китай или да ескалира в ядрена катастрофа.

Големите и дългосрочни промени в геополитиката и разпространението на новите технологии подкопават невероятното военно превъзходство, на което се радваха Америка и нейните съюзници. Отново е възможен мащабен конфликт с интензитет, невиждан от Втората световна война насам. Светът е неподготвен. Най-непосредствената опасност от война е на Корейския полуостров, може би още тази година. Доналд Тръмп се зарече да предотврати способността на севернокорейския лидер Ким Чен-ун да удари Америка с ядрени балистични ракети, която според последните тестове той може да придобие до месеци, ако вече не я притежава. Сред многобройните извънредни планове Пентагонът обмисля обезвреждащ изпреварващ удар срещу ядрените обекти на Севера. Въпреки слабото доверие в успеха от подобен удар той трябва да е готов да го извърши, ако президентът се разпореди. Дори ограничена атака може да отприщи тотална война. Анализатори изчисляват, че севернокорейската артилерия може да обсипе южнокорейската столица Сеул с 10,000 снаряда на минута. Дронове, миниатюрни подводници и командоси, проникващи през тунели, могат да заредят биологични, химически и дори ядрени оръжия. Ще загинат десетки хиляди - и много повече, ако се използват ядрени ракети.

Ако дипломацията се провали, перспективата за подобен ужас означава, че Северна Корея трябва да бъде сдържана и обуздана. Макар че поддържаме мнението си, войната е реална възможност. Тръмп и съветниците му могат да заключат, че ядреният Север би бил толкова безразсъден и толкова готов да предизвика разпространение на ядрените оръжия, че би било по-добре да се рискува днес война на Корейския полуостров, отколкото утре ядрен удар по американски град. Дори ако остане извън втора Корейска война, Китай, както и Русия започват подновяване на надпреварата със Запада между Великите сили. Амбициите им ще бъдат още по-трудни за обуздаване от севернокорейските. Три десетилетия на безпрецедентен икономически растеж дадоха на Китай богатството да преобрази въоръжените си сили, а на лидерите му - усещането, че техният момент е настъпил. Парадоксално е, но Русия сега се нуждае от утвърждаване поради дългогодишния си упадък. Лидерите й направиха големи разходи, за да възстановят оръжейната й мощ, и са готови да рискуват, за да докажат, че заслужават уважение и място на масата.

И двете страни се възползваха от международния ред, за чието изграждане и гарантиране най-много допринесе Америка. Само че те разглеждат неговите основи - универсалните човешки права, демокрацията и правовата държава - като натрапени и извиняващи чуждестранната намеса, както и подкопаващи собствената им легитимност. Сега те са ревизионистични държави, които отправят предизвикателство към статуквото и смятат регионите си за сфери на влияние, в които доминират. За Китай това е Източна Азия; за Русия - Източна Европа и Централна Азия.

Нито Китай, нито Русия искат пряка военна конфронтация с Америка, която със сигурност ще загубят. Но те използват нарастващата си твърда сила по друг начин, по-специално експлоатирайки една „сива зона", където агресията и принудата действат точно под равнището, което рискува военен сблъсък със Запада. В Украйна Русия съчета сила, дезинформация, проникване, кибервойна и икономически шантаж по начин, който демократичните общества не могат да копират и се затрудняват да му се противопоставят. Китай е по-предпазлив, но предяви претенции, окупира и разположи гарнизони върху рифове и плитчини в спорни води.

Китай и Русия овладяха измислени от Америка военни технологии, като точни удари с далечен обсег и война в електромагнитния спектър, за да вдигнат драматично цената на войната срещу тях. И двете страни използваха стратегии за асиметрична война, за да създадат „мрежи против достъп и забранени зони". Китай цели да изтласка американските ВМС далеч в Тихия океан, където те няма да могат безопасно да проектират силата си в Източнокитайско и Южнокитайско море. Русия иска светът да знае, че от Арктика до Черно море може да съсредоточи по-голяма огнева мощ от враговете си - и че няма да се поколебае да го направи.

Ако Америка позволи на Китай и Русия да наложат регионални хегемонии, дали съзнателно, или защото политиката й е твърде бездействена, за да измисли отговор, тя би им дала зелена светлина да преследват интересите си с груба сила. Резултатът от последния подобен опит бе Първата световна война.

Ядрените оръжия, които предимно бяха източник на стабилност след 1945 г., могат да увеличат опасността. Техните командно-контролни системи стават уязвими за хакерство чрез нови кибероръжия или „заслепяване" на сателитите, от които зависят. Подложена на подобна атака държава може да се окаже под натиск да избере дали да загуби контрола върху ядрените си оръжия, или да ги употреби.

Какво трябва да направи Америка? Почти 20 г. на стратегически дрейф бяха използвани от Русия и Китай. Безуспешните войни на Джордж Буш-младши разсеяха вниманието и подкопаха вътрешната подкрепа за глобалната роля на Америка. Барак Обама следваше политика на съкращения и бе откровено скептичен относно смисъла на твърдата сила. Днес Тръмп казва, че иска отново да направи Америка велика, но следва абсолютно погрешен път. Той загърбва международните организации, третира алиансите като нежелано бреме и открито се възхищава на авторитарните лидери на американските противници. Изглежда, сякаш Тръмп иска Америка да се откаже от системата, която създаде, и да се присъедини вместо това към Русия и Китай като още една агресивна ревизионистична сила.

Америка трябва да приеме, че е основен бенефициент от международната система и че е единствената сила със способности и ресурси да я защити от продължителна атака. Меката сила на търпеливата и съдържателна дипломация е жизненоважна, но трябва да бъде подкрепена от твърдата сила, която Китай и Русия уважават. Америка притежава много от тази твърда сила, но бързо губи превъзходството си във военните технологии, което вдъхновяваше доверието на съюзниците й и страха на враговете й.

За да бъде на нивото на дипломацията си, Америка трябва да инвестира в нови системи, основани на роботика, изкуствен интелект, големи масиви данни и оръжия, ръководени от енергия. Обама осъзна със закъснение, че Америка се нуждае от съгласувани усилия, за да си върне технологичното водачество, но няма гаранция, че ще е първата, която ще иновира. Тръмп и последователите му трябва да удвоят усилията си.

Най-добрият гарант за световен мир е силна Америка. За щастие тя все още има предимства. Има богати и способни съюзници, все още най-мощните въоръжени сили в света, несравним боен опит, най-добрите системни инженери и водещите технофирми в света. Но тези предимства могат твърде лесно да бъдат пропилени. Без ангажимент на Америка към международния ред и без твърдата сила, за да го защити срещу решителни и способни противници, опасностите ще нарастват. Ако това се случи, бъдещето на войната ще бъде по-близко, отколкото си мислите.

 

 
 
въведете кода
 

коментари

  • няма коментари
 

ОЩЕ ОТ ТАЗИ КАТЕГОРИЯ

X