сн. Нова телевизия

Както знаете, пет грифона бяха задигнати от Паметника на Левски в София. Има някаква вероятност, ако не всички, то поне част от откраднатите оригинали да бъдат възстановени. Бизнесменът Васил Василев, някога кореспондент на Българската телевизия в Париж, откупи оригинален грифон от тази светиня за 10,000 лв. и го дари на НИМ. Той е известен българин и публична личност, който и друг път е помагал на различни инициативи на НИМ с финансови средства, като например за Боянската църква.

И сега постъпи родолюбиво и щедро. Предполагам е повлиян да стори това от един американски филм, в който отвличат детето на главния герой, искайки от него да плати 3 млн. долара, но той обявява награда от 5 млн. долара за главата на тартора на бандата, похитила сина му. Обещава отплата и на членовете. Така накрая постига целта си - похитителите освобождават сина му.

Моят дарител е обявил 100 пъти цената на тежестта на откраднатите части на грифона като скрап. Сметнете сами - грифонът тежи 17 кг, а килограм скрап струва 6,50 лв., което означава, че крайната му цена излиза около 110 лв. Дарителят на НИМ е платил за целия грифон на човека, у когото е попаднал след кражбата, тази цена по 100, или около 11,000 лв.

Според мен обаче поне един от другите липсващи грифони вероятно е бил натрошен. Съдя за това, защото освен откупения посредникът е донесъл прясно счупено непокътнато краче от един от другите пет, свалени от паметника от крадците. Това е знак, че е бил подготвян за скрап. Тъжно, защото можеха да го продадат и цял.

Преди година спасих бронзов бюст на Васил Левски, който се оказа единственият пресъздаващ Левски с четническа униформа - скъпа работа на скулптора от 30-те години на миналия век Петър Балабанов. Слава Богу, беше цял.

В България винаги е имало много дарители и благодетели независимо от общата печал, която лее разпадащият се български народ по разпадащата се българска държава. Стотици са. На входа на НИМ в ,,Бояна" има дълъг списък с имената на онези, които не са пожелали анонимност.

Обикновено пишем, че Априлското въстание възбудило Европа, тя казала, че българите са готови за свобода в резултат на кланетата при неговото потушаване. По последни изследвания - не мои, на други учени най-чудовищно впечатление на Западна Европа са направили съобщенията на западни кореспонденти. Те твърдели, че във всяко село и градче в България най-личната сграда е училището. И в нито един случай не е строено с пари от османския бюджет, а от местни хора, които са заделили пари за полезни обществени работи. По това време България е под робство и без средства, но има 1,500 училища, докато училищата в Англия са били 1,248.

След благородния жест на г-н Василев се появи и още един благодетел - скулпторът Георги Кунев. Той каза, че е готов да изработи и плати бронза и за останалите пет откраднати грифона от Паметника на Левски. Оказа се обаче, че общината вече е намерила пари, провела е конкурс и той е спечелен от негов колега. Оптимист съм и знам, че и днес у нас има много дарители и благодетели, които милеят за всичко българско - както през Възраждането и през следосвобожденския период, когато е имало много повече средства. Точно тогава е построен Софийският университет, също и Свищовският, над 200 училища, включително и гимназии. Много от сградите в София всъщност са подарени от известни хора - сградата на Светия синод, всички църкви, училища, сиропиталища. И за да се знае за колко много хора става дума - целият 8-и том от многотомната ,,История на България" е посветена на дарителите. И веднага да кажа, че ако не са толкова известни делата на тези, които са ги свършили, то част от вината носят и българските журналисти, за които добрата новина не е новина.

Насред Атлантика стисках палци за ,,Левски"

 4_300_09
 Професорът като моряк, сн. Личен архив
 

Когато бях млад моряк, едва на 21 години, с екипажа се намирахме в риболовната зона в Атлантическия океан. Получавахме новините по радиото от България в 20,00 ч., а към 20,15 ч. възрастен човек ги записваше на листче. Една от вечерите трeпетно чакахме резултатите от заветния мач ,,Левски" - ЦСКА. Ние, левскарите, предварително се скрихме по каютите, защото отборът на "Левски" в това първенство не беше силен. Оставихме само един непукист, който да ни съобщи резултата. Появи се към 20,15 ч. със следния резултат - 7:2 за ,,Левски". Помислих, че цесекарите, за да ни се подиграват, са подкупили радиста. Отидох при човека, който записва, и той ми потвърди победата. Тъй като се усъмних, той ми се ядоса и ми връчи радиостанцията. Реших да потърся по радиото български морски флот със седалище Варна, но човека го нямаше. В този момент настъпи минутата на радиомълчание. Това са 2 минути - 13-ата и 14-ата на всеки час. Всички кораби трябва да млъкнат, страхувайки се от глоба на стойност 10 хиляди долара, за да може бедстващ кораб в океана да предаде на чист ефир сигнал SOS. В този момент обаче виждам, че на станцията се подава сигнал от български кораб и казва: "До всички български кораби, които ме чуват, моля, съобщете ми резултат от ,,Левски" - ЦСКА. Наистина ли е 7:2 за ,,Левски"?" За мен вече информацията бе потвърдена от друг източник, но как да оставя една левскарска душа на другия край на света в агония и мъки. Няма начин да не са ни засекли, но глоба нямаше. Явно са ни простили.