Бърни Сандър е независим сенатор от щата Вермонт. Мнението, изложено в тази статия е изцяло негово

Най-богатите хора в тази страна никога не са се чувствали толкова добре. Докато неравенството в доходите и богатството в Съединените щати нараства, повече от 60% от американците живеят от заплата до заплата, имаме един от най-високите нива на детска бедност сред големите страни на Земята и повече от 650 000 души са без дом.

Според проучване на Rand Corporation от 1975 г. насам 50 трилиона долара богатство е прехвърленоот най-долните 90 процента към тези на върха в Америка. Междувременно от 1973 г. насам седмичната заплата на средния американски работник всъщност е намаляла след корекциите заинфлацията.

Време е за промяна - истинска промяна. Тъй като все повече американци се отказват от правителството и демокрацията, отдавна е настъпил моментът Конгресът да се застъпи за трудолюбивите семейства в нашата страна. И важна стъпка в тази посока би било въвеждането на 32-часова работна седмица без загуба на заплащане.

Още през далечната 1866 г. един от основните принципи на синдикалното движение в Америка беше да се установи осемчасов работен ден с просто и ясно изискване: „Осем часа за работа, осем часа за почивка и осем часа за каквото искате .”

На американците от онази епоха им беше омръзнало да работят по 12 часа в продължение на шест или седем дни в седмицата с много малко време за почивка, релакс или качествено време със семействата си. Те излязоха на стачка, организираха се, отправиха петиции към правителството и бизнес лидерите и постигнаха реални резултати след десетилетия на борба.

Накрая през 1916 г. президентът Удроу Уилсън подписва закон за установяване на осемчасов работен ден за железопътните работници. Десет години по-късно Ford Motor Company стана един от първите големи работодатели в Америка, който установи петдневна работна седмица за автомобилните работници.

До 1933 г. Сенатът на САЩ с огромно мнозинство прие законодателство за установяване на 30-часова работна седмица. И само няколко години по-късно президентът Франклин Делано Рузвелт подписа Закона за справедливите трудови стандарти и беше създадена стандартната 40-часова работна седмица. Това е добрата новина.

Лошата новина е, че въпреки огромния технологичен растеж и рязкото нарастване на производителността на работниците, милиони американци работят по-дълго за по-ниски заплати. Всъщност близо 40% от служителите в Съединените щати работят поне 50 часа седмично, а 18% работят поне 60 часа.

Това означава, че американският народ сега има лошата слава да работи много повече часове годишно, отколкото хората в повечето други богати нации.

Средно американците работят 470 часа повече годишно от хората в Германия, 300 часа повече от хората във Франция, 279 часа повече от хората в Обединеното кралство, 204 часа повече от хората в Япония и 125 часа повече от хората в Канада.

В резултат на необикновената технологична революция, настъпила през последните години и десетилетия, американските работници са с повече от 400% по-производителни, отколкото през 40-те години на миналия век. И въпреки това почти всички икономически ползи от тези технологични постижения отиват направо на върха.

Например през 1965 г. главният изпълнителен директор на голяма корпорация в Америка е изкарвал около 20 пъти повече от техния среден работник. Днес главните изпълнителни директори на големи корпорации правят близо 350 пъти повече от техните средни работници.

В момент от историята, когато изкуственият интелект и роботиката радикално ще трансформират нашата икономика, е време да се уверим, че работещите хора ще се възползват от тази повишена производителност, а не само корпоративните изпълнителни директори и класата на милиардерите.

Време е да намалим нивото на стреса в нашата страна и да позволим на американците да се насладят на по-добро качество на живот. Време е за 32-часова работна седмица без загуба на заплащане.

Това не е радикална идея.

Всъщност движение в тази посока вече се извършва в други развити страни.

Франция, седмата по големина икономика в света, има 35-часова работна седмица и обмисля да я намали до 32. В резултат на силните синдикати стандартната работна седмица за повечето служители в Дания е около 37 часа, а Белгия вече е въведена четиридневна работна седмица.

През 2023 г. профсъюзното движение в Германия извоюва 32-часова работна седмица за металурзите, докато автомобилните работници във Volkswagen и Mercedes-Benz имат 35-часова работна седмица. През декември Lamborghini обяви, че ще премине към четиридневна работна седмица, след като профсъюзните работници установиха водещ принцип: „Работете по-малко и работете по-добре“.

Пилотни програми в Обединеното кралство и Южна Африка са установили, че производителността на работниците и приходите на бизнеса се повишават с четиридневна работна седмица. С други думи, 32-часова работна седмица без загуба на заплащане е добра за работниците и добра за бизнеса.

В САЩ и Канада повече от две трети от работниците са показали по-малко прегаряне; безпокойството и умората са намалели с около 40%; и 60% съобщават за по-голям успех в постигането на баланс между работа и семейство. Почти всеки участник искаше да продължи програмата напусналите компанията намаляха с повече от 20%, а отсъствията - с 39%. И когато Microsoft тества меко четиридневна работна седмица в Япония - отчете 40% увеличение на производителността.

Бил Гейтс, основателят на Microsoft, и Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, казаха миналата година, че напредъкът в технологиите ще доведе до три или три и половина дни работна седмица през следващите години.

Колкото и технологията и производителността на работниците да се развиха през последните години, няма дебат, че новите пробиви в областта на изкуствения интелект и роботиката само ще ускорят трансформацията на нашата икономика. Големите индустрии като автомобилните производители претърпяват трансформации, които се случват веднъж на поколение, и нашите работни места се променят с тях.

Въпросът е: Кой ще спечели от тази трансформация? Дали това ще бъде милиардерската класа или работниците?

Според мен изборът е очевиден.

Осемдесет и шест години след като Рузвелт подписа 40-часовата работна седмица в закон, е време да преминем към 32-часова работна седмица без загуба на заплащане.