Имиграционните служби на САЩ, сред които ICE (Службата по имиграция), DHS (Департаментът за вътрешна сигурност) и CBP (Митници и гранична охрана) вече могат да следят имигрантите в социалните мрежи. Те са получили разрешение да създават фалшиви профили, с които да наблюдават активността на потребителите, особено тези, които търсят убежище или кандидатстват за нови документи.

Идеята многократно беше лансирана, но едва сега е приета. Това съобщава нестопанската организация Brennan Center for Justice, която е получила документи, в които се вижда разрешаването на тази практика.

Подходът на имиграционните служби противоречи на политиката на социалните мрежи, които забраняват, разследват и изтриват фалшиви профили. Правилата обаче могат да бъдат заобиколени, когато се касае за националната сигурност и източването на обществените ресурси.

От Facebook дори се свързали с DHS, за да ги предупредят, че агенцията потенциално

нарушава правилата на социалната мрежа

Това също е поместено в документите, с които разполага Brennan Center for Justice. Цялата кореспонденция е записана и според източници на организацията „доста притеснителна“.


Разкритията идват на фона на нарастващата загриженост за неприкосновеността на личния живот и това как правоприлагащите органи в САЩ наблюдават онлайн активността и събират споделените данни от хората. В повечето случаи това става без заповед, призовка или дори подозрение за извършено престъпление.

През последните години от полицията използваха фалшиви акаунти, за да шпионират протестиращите от движените Black Lives Matter. Те се представяха за обикновени граждани, дори публикуваха коментари, с които нападат и критикуват правоприлагащите органи.

Полицаите изпращаха покани за приятелство във Facebook на хората, които разследваха и след това събираха лична информация без одобрението на съдия. От Facebook публично възразиха срещу тази практика, която основно

беше прилагана в Лос Анджелис и Мемфис

Според разследването на Brennan Center for Justice, практиката не е от последните месеци, а е прилагана и преди това. Имиграционните вече разполагали с широка мрежа от фалшиви профили, с които са събрали огромен набор от данни за мигранти, а понякога и за жители на САЩ, които скоро са получили гражданство.

Служителите са успели да проследят движението на хората, интересите им, покупките им онлайн. Те дори са закупили набор от данни от технологични компании, които се занимават с лицево разпознаване.

Данните са предоставяни и на служители от DHS, които работят по разкриване на измами и са част от USCIS. Според документите, те са започнали тази практика още през 2019 година. Агенцията е важна за мигрантите с това, че тя решава кой да получи зелена карта или гражданство. Те са събирали широк набор от данни, включително адреси, информация за взаимоотношения, връзки, заетост и образование. Особен интерес са представлявали и всякакви публикации в социалните мрежи, които

„противоречат на информацията, предоставена от кандидата“

Като разпореждане в разрешението за проследяване е записано, че „всяка информация, събрана по този начин, трябва да бъде вписана в досието на лицето, дори „унизителна“ такава“.


„Това, което виждаме в документите, ни притеснява. Фалшивите профили са изключително много. Те се използват ежедневно, но успяват да покрият следите си“, каза Рейчъл Левинсън-Уолдман, която е част от екипа на Brennan Center for Justice.

„Те знаят, че това е в разрез с всякакви правила, но продължават да го правят“, допълни тя.

Политиките на DHS за социални медии привлякоха вниманието на Facebook през март 2019 г., по време на управлението на Доналд Тръмп, когато представител се свърза с DHS, загрижен за това, че CBP „разширява използването на платформи за социални мрежи“.

Становище имаше и от Facebook

„Някои служители на CBP умело крият самоличността си. Те използват точка в закона, с която ни обясняват, че това е с цел „защита на националната сигурност“.

От DHS също изразиха становище. Това се правело, за да се оцени риска от заплахи от чуждестранни граждани, които живеят в САЩ.

Имиграционните служби се позовават и на документ от далечната 2012 година, който казва, че „операциите под прикритие“ позволяват агентите да се „сприятеляват и дори да стават близки“ с обектите си на разследване. Към онзи момент обаче там не е посочено, че това може да става онлайн.

От Meta са абсолютно против тази практика

„Изискваме всички, включително правоприлагащите органи, да използват истинското си име. Това са нашите стандарти и държим на тях. Ние гарантираме, че хората могат да продължат да използват нашите платформи без незаконно наблюдение от страна на агенти, действащи по този начин“, казват от Meta.

Говорителите на DHS отказаха да отговорят на конкретни въпроси относно записите или практиките им във Facebook, но казаха в имейл: „DHS използва различни форми на проследяване в работа си. Нашата мисия е да провеждаме разследвания, да предотвратяваме заплахи за сигурността“, казват от DHS.

500,000 македонци влезли в САЩ, преди да има Македония

Български дипломати и историци недоумяват как 500,000 македонци са пристигнали и се заселили в САЩ, още преди Македония да съществува като държава. Изводите идват от внесено през август предложение до Сената, с което се иска септември 2023 година да бъде обявен за месец на македоно-американското наследство. 

То беше внесено от републиканския сенатор от Индиана Майк Браун. Като аргументи се посочват, че македонците в Америка са пристигнали още през 1880 година, при все че македонска държава, каквато я познаваме днес, не е съществувала. Или иначе казано, пристигналите тогава имигранти са били предимно българи, ако се позоваваме на историческите факти за създаването на Македония, преименувана след това в Северна Македония. И „македонец“ не е географско определение, а етническо.

Въпреки това Браун, който е член на комисията „Приятели на Македония и македонските американци“ в Конгреса на САЩ твърди, че именно „македонците“ в САЩ наброяват 500,000 и са допринесли изключително много за развитието на страната. Те са носители на олимпийски медали, изтъкнати лекари са, преподаватели, политици, имат принос в науката, изкуството и бизнеса.

В текста на резолюцията се разказва, че от 1880 г. до днес десетки хиляди македонци са имигрирали в САЩ, търсейки граждански свободи, човешки права, религиозна свобода, икономически възможности и сигурност в отговор на Илинденското въстание срещу Османската империя от 1903 г., Балканските войни от 1912 г. – 1913 г., Първата и Втората световна война, гръцката гражданска война от 1946–1949 г. и комунистическата политика на Югославия.

В предложението още се посочва, че тази диаспора е застъпена основно в Мичиган, Ню Джърси, Ню Йорк, Охайо, Индиана, Илинойс, Пенсилвания, Флорида, Тексас, Аризона и Калифорния.

Миналата година подобна резолюция бе внесена в Камарата на представителите, но от конгресмена от Демократическата партия на САЩ от Пенсилвания Брендан Бойл. Тогава предложението беше отново септември да бъде обявен за „Месец на американското македонско наследство“ и честване на македонския език, история и култура на македонските американци и техния невероятен принос за Съединените щати“.

То обаче беше далеч по-добре издържано „исторически“. Тогава се казваше, че не Колумб, а македонец е открил Америка и затова е редно да бъде обявен ден на Македония в САЩ.

Един от най-любопитните моменти в документа действително остана неговото първо изречение за македонците в САЩ още от 1492 г. – годината, в която Христофор Колумб достига Бахамските острови. В текста се посочваше, че един от членовете на екипажа на Колумб е бил македонец. Той се казвал Алфонсо де Охеда, но според македонците е бил „Драган от Охрид“.

Историци обаче категорично отхвърлят това твърдение.