До XIX в., когато германският археолог Хайнрих Шлиман открива града Троя, който е в центъра на Омировия епос „Илиада“, градът е смятан за мит. След откриването му някои други аспекти на Омировата легенда започват да стават реални, а най-вълнуващ от тях е т. нар. златно съкровище на Приам, очевидно принадлежало на едноименния троянски цар, пише Greek Reporter.
Откриването на златното съкровище на троянския цар Приам
През 1871 г. Шлиман започва работа по разкопките в археологически обект на Хисарлък, който днес е признат за древния град Троя. След като открива ниво, известно като Троя II, и го идентифицира като същата Троя, за която се пише в „Илиада“, следващата му цел е да намери златното съкровище на Приам.
Тъй като Приам е бил царят на Троя, Шлиман заключава, че той трябва да е скрил съкровището си някъде в града, за да не бъде откраднато от гърците, ако градът му падне. На 31 май 1873 г. Шлиман открива легендарното съкровище, което търси. Предполага се, че е попаднал на него случайно, тъй като се твърди, че е зърнал злато в лицевата страна на траншея, докато е изравнявал страната на траншеята в югозападната част на обекта. След като разкопал съкровището и го извадил от земята, Шлиман взел находките и ги съхранил в дървената си колиба. Освен златните и сребърните предмети, съкровището на Приам включвало няколко оръжия, меден казан, плитка бронзова паница и бронзов котел.
Въпреки че Шлиман съобщава, че съкровището на Приам е единична находка, други учени се съмняват в това твърдение, като твърдят, че то е само част от цялото съкровище, от което повечето от значимите предмети са открити от германския археолог. Други артефакти са били открити на по-ранна дата.
След като съкровището е намерено, османските власти се стремят да се сдобият с него. Шлиман обаче е против това и разработва стратегия за изнасяне на артефактите от османската територия. Все още е загадка начинът, по който Шлиман успява да направи това, и много предложения и теории се опитват да го обяснят. Една от тях гласи, че съпругата на археолога, София, е пренесла части от съкровището през османската митница, като ги е скрила в бельото си.
В крайна сметка Шлиман е съден от османското правителство. Той губи делото и е глобен с 400 лири (500 долара) като компенсация на османците, но доброволно плаща 2,000 лири (2,500 долара) по неизвестни причини.
Къде е съкровището сега?
След откриването на златното съкровище на Приам Шлиман съсредоточава усилията си върху намирането на подходящ музей, в който да бъдат изложени артефактите. Междувременно съкровището се съхранява в дома на Шлиман. Предполага се, че това е било причина за безпокойството му.
През 1877 г. златното съкровище от Приам е изложено за първи път пред публика в лондонския музей „Саут Кенсингтън“ (сега музей „Виктория и Албърт“). След като е изложено в продължение на много години в Лондон, златното съкровище на Приам е преместено в Берлин през 1881 г., а между 1882 и 1885 г. артефактите са изложени временно в музея Kunstgewerbe, преди да бъдат преместени в новопостроения Етнологически музей.
През следващите десетилетия златното съкровище на Приам се помещава в Етнографския музей в Берлин. След поражението на нацисткия режим в края на Втората световна война обаче съкровището изчезва.
Широко разпространени са подозренията, че съветските войски, окупирали Берлин, са отговорни за разграбването на съкровището и безброй други безценни предмети и произведения на изкуството, които след това пренасят в Москва. Фактът, че съветските войски са взели златното съкровище на Приам, е отричан от тях до 1993 г., когато за първи път официално е признато, че съкровището всъщност се намира в Русия.
Прочети още
Днес златното съкровище на Приам остава в Русия. Докато руснаците смятат, че съкровището е военна плячка, за да компенсират загубите си по време на Втората световна война, германците го смятат за заграбена собственост и искат да го върнат.
