Магарешка кашлица или 100-дневна кашлица са част от имената, с които е познато заболяването коклюш, което от миналата година насам е в епидемичен подем в редица европейски държави, а от началото на годината и в България. Коклюшът е ендемичен в световен мащаб, като обикновено има епидемични взривове на всеки 3-5 години. След паузата около пандемията от COVID-19 от втората половина на 2023 г. се наблюдава изключителен ръст на заболеваемостта. Според специалисти няма повод за притеснения, защото заболяването следва цикличен модел. Има обаче разлика в пораженията, които болестта нанася, в зависимост от това колко добър е имунизационният обхват и кои групи в обществото са получили ваксини, показват примери от други европейски страни.

Магарешка или 100-дневна кашлица

Поради продължителната и жестока кашлица, която причинява, това респираторно заболяване е известно на испански като "tosferina" от латинското "tussis ferinat", което буквално означава "магарешка кашлица". Коклюшът е силно заразно респираторно заболяване, причинено от вид бактерия, наречена Bordetella pertussis. Обикновено не протича тежко сред юноши и млади възрастни, но може да е тежко и дори смъртоносно за бебета под 3-4 месеца.

"На китайски коклюшът се нарича "100-дневна кашлица“, защото може да причини три непрекъснати месеца кашлица "ден и нощ", обяснява пред El Confidencial испанският епидемиолог Мария Гарсес-Санчес, специалист педиатър и изследовател в областта на ваксините към FISABIO (фондация за насърчаване на здравето и биомедицинските изследвания).

В Испания само за два месеца на 2024 г. е имало 85% повече случаи на коклюш, отколкото през всичките 12 месеца на 2023 г., според доклади на Националния център по епидемиология (CNE). През първите осем седмици на годината в Испания е имало 1077 случая на заболяването. Това е огромно увеличение след нарастването на случаите на магарешка кашлица, което вече се случи в Испания през 2023 г., когато са докладвани 2560 случая по данни на Националната мрежа за епидемиологичен надзор (RENAVE) и Националния епидемиологичен център. Във всички възрастови групи са докладвани повече случаи при жени, отколкото при мъже. 71.5% от случаите са при деца под 15-годишна възраст. Възрастовата група с най-голям брой случаи е 10-14 години с дял от 36.3%. Втората по големина група е на хората на възраст между 35 и 54 години (11.1%).

Мария Гарсес-Санчес обяснява, че повод за притеснение няма, защото коклюшът, подобно на други заболявания, следва циклични модели и това е така дори още отпреди да бъдат изобретени ваксините.

Гарсес-Санчес казва, че днес имаме предимство пред коклюша благодарение на ваксините, въпреки възникващите огнища. Тя посочва, че проблемът при децата преди 50-те години на миналия век, преди да бъде разработена първата ваксина, е бил много по-сериозен: "Не беше само кашлицата, която продължаваше дълго време, но когато засягаше бебета, ако беше тежък случай на коклюш, можеше да ги убие“, спомня си тя.

Достъпни педиатри, добро ваксинално покритие

В Испания настоящият пик няма нищо общо с колебанието относно ваксините след пандемията Covid-19, обяснява Гарсес-Санчес. Всъщност тя казва, че покритието в Испания с тази ваксина е над 95% сред децата.

По думите ѝ успехът се дължи на това, че има педиатър във всеки център за първична помощ, като в някои градове педиатърът посещава центъра веднъж седмично. Докато в повечето европейски страни няма педиатри в центровете за първична медицинска помощ. "И, разбира се, информацията, която един педиатър може да предостави за детето, е доста различна от тази, която може да предостави един семеен лекар, който няма такава специалност", посочва Гарсес-Санчес.

Тежките случаи при бебета в Испания намаляват заради ваксинацията на бременните

Друг напредък Испания отчита по отношение на ваксинациите при бременни. Гарсес-Санчес обяснява, че през 2016 г. е решено да започне ваксинирането на бременни жени срещу коклюш, за да бъдат предпазени новородените и днес в Испания 85% от бременните жени получават ваксина срещу коклюш. Гарсес-Санчес казва, че "благодарение на това се наблюдава невероятно намаляване на хоспитализациите на бебета“.

Тя обяснява, че проблемът със сега използваната ваксина в Европа, е че тя не осигурява защита през целия живот, а за около пет години, но пък дава по-малко странични реакции от предишната. Ето защо децата се ваксинират и реваксинират на пет-шест години. Затова консултативният комитет по ваксините в Испания препоръчва бустерна доза в юношеска възраст на 11 или 12 години, за да се разшири защитата и да се предотвратят огнищата, наблюдавани при юноши тази година.

В България това е първият по-сериозен "бум" от 1977 година

България също е изправена пред епидемия от коклюш, като това е първият по-сериозен ръст на заболяването от десетилетия. Официално регистрираните случаи са над 600, но реално заразените са от порядъка на няколко хиляди. По данни на българското Министерство на здравеопазването последният по-голям бум на заболяването в страната е бил през 1977 г. с регистрирани 1393 случая, а фатален изход не е имало от 1997 г. насам. В по-близкото минало е имало отделни бумове на заболяването с по около 100-200 случая годишно. Тази позабравена от българите заразна болест напомни за "страшното си лице" в средата на април тази година, когато две едномесечни бебета починаха след усложнения от коклюш, преди да дойде време за първата им имунизация. Новината стресна много хора, които се втурнаха в аптеките да търсят ваксини за реимунизация и най-вече бременните, за които няма предвидена ваксина в задължителния имунизационен календар.

В опит да предпазят новородените, които са най-уязвимата група, здравните власти разрешиха изтегляне на първата имунизация срещу коклюш когато бебета са на месец и половина вместо на два месеца. Според българския имунизационен календар ваксина срещу коклюш се поставя на втория, третия, четвъртия, 16-тия месец и след това на 6 и 12-годишна възраст. Общопрактикуващите лекари са получили указания да издирят децата с пропуснати ваксини в листите си и да наваксат изоставането. През 2023 г. 92.4% от подлежащите на имунизация деца са обхванати с ваксини.

Сега ще бъдат осигурени ваксини от държавата и за бременните, които желаят да се ваксинират и ще се разширят възможностите за тестване. Властите засега не препоръчват реимунизация на останалите възрастни, тъй като заразените в момента са предимно деца.

“Работя в тази област от близо 15 години, но това е най-високата заболяемост, която аз лично виждам. Имали сме максимум по 3-4 случая в болницата годишно, или години без коклюш“, разказа пред Mediapool доц. д-р Валери Велев, специалист по инфекциозни болести в детската клиника на Столичната болница по инфекциозни заболявания. Той каза, че сега доста деца с коклюш преминават през консултативните кабинети, но се хоспитализират само най-тежките случаи или много малки кърмачета, които имат нужда от активно наблюдение.

Велев уточни, че около десетина деца средно са лежащите в отделението на болницата, като болницата не е претоварена.

“Тежко боледуване обикновено се среща у малки кърмачета. Те или са все още неваксинирани или адаптационните им възможности са по-ниски. Често и двете. Обикновено най-драматично при тези деца е временното спиране на дишането, т. нар. апноични паузи. При тях е възможно да се приложи и кислородотерапия. Рядко болестта може да се усложни с пневмония, сепсис или неврологични прояви. Стандартно болните се нуждаят от специфичен антибиотик, който "изчиства" носителството на бактериите, но токсините отделени от тях действат дълго и предизвикват продължителната пристъпна кашлица. Ранното антибиотично лечение може да скъси периода на кашлицата, но не и веднага да я спре“, казва д-р Велев.

Той обяснява, че тежко болните са рядкост и за щастие всички случаи в неговата практика са преминавали сравнително стандартно. "Предизвикателство е да успокоиш родителите и да свикнат с мисълта, че детето ще кашля много дълго време”, казва д-р Велев.

“При ваксиналнопредотвратимите заболявания има едно основно послание - ваксинирайте се. В случая трябва да се спазва стриктно задължителния ваксинационен календар. Да, ваксината не е идеална, но определено високото покритие в обществото дава възможност да не се стига до епидемични ситуации. Нормално е да имаме единични случаи през годините. Сегашната висока заболеваемост сочи, че явно се е натрупал неваксиниран пул в популацията. Може би и суматохата около Covid и страха от посещения в здравни заведения в този момент е отдръпнала редица от родителите да си ваксинират децата навреме”, коментира той.

Два смъртни случая и в Гърция от началото на годината

Увеличение на случаите на коклюш отчита през последните 3 месеца и Гърция, където са регистрирани два смъртни случая - един при новородено и един при възрастен със съпътстващо заболяване.

Към 25 април в Гърция официално са регистрирани 120 случая на коклюш и 2 смъртни случая, но броят им, както и в България, е силно подценен, тъй като лабораторната диагностика не е лесна.

Предпазването на кърмачетата от тежко заболяване и смърт се постига чрез ранна ваксинация, която започва през втория месец.

Бременните жени трябва да бъдат ваксинирани при всяка бременност с една доза ваксина, за предпочитане от 27 до 36 гестационна седмица, независимо от интервала между предишната ваксинация. Членовете на семейството, които не са напълно ваксинирани за коклюш, трябва да бъдат ваксинирани най-малко две седмици преди контакт с новородени и кърмачета.

За коклюш, според експерт, възрастните също трябва да се ваксинират на всеки 10 години, тъй като и болестта, и ваксинацията не оставят траен имунитет.

През 2021 г. и съответно 2022 г. в Гърция не е регистриран нито един случай на коклюш. Недокладването обаче може да е свързано с пандемията от COVID-19.

През периода 2004-2023 г. в системата за задължително докладване към Отдела за епидемиологичен надзор (EODY) в Гърция са отбелязани общо 519 случая на коклюш и общо 3 смъртни случая.

Ana Somavilla/ Lola García-Ajofrín, El Confidencial (Испания), MaKostas Zafeiropoulos, EFSYN (Гърция) и Мартина Бозукова, Mediapool (България)