От разделянето на Палестина на еврейска и арабска държава през 1947 г. насам Организацията на обединените нации е неразривно свързана със съдбата на палестинците, които отново - напразно - поискаха да станат пълноправни членове на световната организация.
На 18 април Съединените щати провалиха отдавнашното предложение на палестинците за пълноправно членство в ООН, като наложиха вето на мярка на Съвета за сигурност в този смисъл въпреки нарастващото международно безпокойство от хуманитарната криза в Газа.
Ето хронологията по въпроса:
През ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция 181, с която разделя Палестина, която тогава е под британски мандат, на еврейска и арабска държава със специална международна зона за Йерусалим.
Прочети още
Ционистките лидери приемат резолюцията, но срещу нея се обявяват арабските държави и палестинците.
Израел обявява независимост през май 1948 г., което предизвиква осеммесечна арабско-израелска война, спечелена убедително от Израел през следващата година.
Повече от 760 000 палестинци напускат домовете си или са прогонени - събитие, известно като "Накба", което на арабски означава "катастрофа" и което Организацията на обединените нации официално отбелязва за първи път едва през май 2023 г.
След Шестдневната война през 1967 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 242, която призовава за изтегляне на израелските сили от териториите, окупирани по време на конфликта, включително Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим.
Но езиковите двусмислици между английската и френската версия на резолюцията усложниха нещата, като направиха неясен обхвата на изискваното изтегляне.
През ноември 1974 г. Ясер Арафат, ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), произнася първата си реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като заявява, че носи едновременно "маслинова клонка и пистолет на борец за свобода".
Дни по-късно Общото събрание на ООН признава правото на палестинците на самоопределение и независимост. То предоставя на ООП статут на наблюдател в ООН като представител на палестинския народ.
Една от най-силните мирни инициативи не дойде от ООН.
През 1993 г. Израел и ООП - която през 1988 г. едностранно обяви независима държава Палестина - приключиха месеци на тайни преговори в норвежката столица Осло.
Двете страни подписват "декларация за принципите" на палестинската автономия, а през 1994 г. Арафат се завръща в палестинските територии след дълго изгнание и създава Палестинската автономия, управляващ орган за ивицата Газа и Западния бряг.
Ролята на САЩ
Решенията на Съвета за сигурност на ООН относно отношението към палестинците винаги са зависели от позицията на САЩ, които имат право на вето.
От 1972 г. насам Вашингтон е използвал правото си на вето повече от 30 пъти, за да защити своя ключов съюзник Израел. Понякога обаче той разрешава приемането на ключови резолюции.
През март 2002 г. Съветът за сигурност - по инициатива на Вашингтон - прие Резолюция 1397, първата, в която се споменава за палестинска държава, съществуваща заедно с Израел, със сигурни и признати граници.
През декември 2016 г., за първи път от 1979 г. насам, Съветът призова Израел да спре изграждането на селища в палестинските територии - мярка, която беше приета благодарение на въздържането на САЩ, точно преди края на мандата на Барак Обама в Белия дом.
А през март 2024 г. друго въздържане на САЩ - под натиска на международната общност - позволи на Съвета за сигурност да призове за незабавно прекратяване на огъня на фона на израелската офанзива срещу Хамас в Газа, предизвикана от нападението на бунтовниците на 7 октомври.
Тази мярка беше предприета, след като Съединените щати блокираха три подобни проекта.
През 2011 г. палестинският президент Махмуд Абас подаде молба за членство в ООН, но тя така и не беше гласувана в Съвета за сигурност. След това през ноември 2012 г. Общото събрание гласува да предостави на палестинците статут на наблюдатели.
През април 2024 г. палестинците подновяват кандидатурата си за членство, но с малка надежда за успех предвид противопоставянето на САЩ на плана.
Мнозинството от 193-те държави членки на ООН (137, според палестинско преброяване) са признали едностранно палестинска държава.
Ако Съветът беше препоръчал палестинското членство, това щеше да има добри шансове да мине в Общото събрание, където мярката щеше да се нуждае от мнозинство от две трети за одобрение.
